Спомени от село Бояново:

Споделете вашите спомени свързани със село Бояново...

  • Дядо, разкажи ми за войната.

    Вот: 2.53/5 (361 Гласа)

    Днес се навършват 40 дни от деня в който моя дядо Панайот Янев Панайотов ни напусна.
    Много обичах дядо да ми разказва за Втората световна война, в която той е участвал и дори и да ми е разказвал едни и същи
    истории по няколко пъти никога не са ми омръзвали.

    Ще се опитам да разкажа максимално точно последната история, която ми разказа дядо и да пресъздам неговите думи.

    Пламка дядо, като се уволних от казармата, аз служих в Елхово, се прибрах в родното ми село Чадърли, германците бяха върнали на България Беломорска Тракия. Исках да отворя дюкян, за което имах изкаран документ, само ми трябваше разрешително от кметството. Когато се прибрах на село обаче вместо от кметството да ми дадат разрешително за дюкяна ми дадоха повиквателна, трябваше да се явя в Елхово, имаше обявена мобилизация. Така плановете ми за дюкян се отложиха. Пристигнах в Елхово, там ни облякоха приготвиха ни и с влака заминахме за София(дядо ми каза, че влака не е бил точно до София, а някакъв друг близък град, но за съжаление не се сещам). Когато пристигнахме в София, там беше голяма суматоха, тогава бяха бомбандировките над София от съюзниците, по балконите на жилищата висяха дюшеци, по релсите на гарата имаше големи дупки от снарядите, релсите бяха накъсани. От София заминахме за Кюстендил, където престояхме известно време и от там тръгнахме за Сърбия. Навлязохме в Сърбия, придвижването ставаше пеша, само командира беше на кон. Установихме лагера си около селата Долно Уйно, Горно Уйно(дядо ми каза и други села но само тези двете успях да запомня). След известно време над лагера взе да кръжи самолет, от командването разбраха, че самолета беше наш. Командира нареди да направим голям бял кръст, за да се обозначим. След като направихме кръста, след малко от самолета пуснаха кутия, в която бяха заповедите за понататъшните действия на нашата дружина, аз служих като мерач на минохвъргачка в картечна дружина. Заповедите бяха дружината да прочисти околните села от партизаните. Малко след като самолета пусна съобщението в нашия лагер дойде местен човек, който се оплака, че партизаните били подпалили много от местните къщи. След като приключи акцията, командира ни събра пред една ръжена нива и заповяда на няколко от войниците да влязат в нивата и да извадят от там двама от убитите партизани, след което каза: 'Момчета вижте ги! От тях ли се страхувате?!' От ръжта извадиха убити мъж и жена, който бяха бедно облечени с цървулки и навуща. След като стана преврата в България на нашата дружина беше заповядано да се върне в България. На границата обаче изтеглящите се към Германия германци бяха оставили части, които да ни забавят и да улеснят изтеглянето си. Движехме се в разгънат строй, прави, много от нашите хора бяха убити от германските картечници. Командира реши да изчакаме и спряхме за известно време, след което германците се бяха изтеглили вече. Дружината получи заповед да се отправи към Македония, от където да изгони останалите германци. Навлязохме в Македония, в едно градче Крива Паланка, като Елхово едно такова градче дядо. Влязохме в градчето, горе на камбанарията се вееше нацисткото знаме, стълбовете по пътищата бяха съборени един срещу друг и по тях имаше бодлива тел, германците са направили това, за да затруднят нашето придвижване. Горе на камбанарията на църквата германците бяха оставили снайперист, който ни обстрелваше, но нашите момчета успяха да го убият, свалиха нацисткия флаг и забиха българското знаме.
    Друга история дядо. Пак в Македония като бяхме, придвижвахме се в една дъбова гора, като нашата шума в Бояново. Дружината се движеше под строй през гората, в която уж нямаше никой, но както се придвижвахме, чуват се изстрели и падат убити хора в колоната. Нашия командир заповяда 'Момчета стреляйте по дърветата!' Започнахме да стреляме по дърветата и германците започнаха да падат 'като круши'. Тези германци дядо, на ръкавите им пишеше SS, тези германци дядо живи не се предават, те запазват винаги един куршум за тях и ако ги пленят се самоубиват. Сега не ми е добре дядо айде като се пооправя малко ще ти доразкажа другите работи, сега може да бъркам нещо.

    Така и дядо не можа да ми разкаже другите истории, но освен тази, аз помня и други истории, които ми е разказвал и ще се опитам и тях максимално точно да разкажа.

    Почивай в мир дядо!


    добавил:yanev83дата: 2013-04-30 07:45:02
    Споделете тази статия:

  • забележка: Трябва да сте влезли в профила си за да добавите коментар!