Не се обиждай, мила ми Българийо, но в теб аз не умея да живея. Да съществувам, да умирам бавно - да, мога. Но ще полудея. Аз ще тъгувам, мила ми Родино, ще гледам към звездите всяка вечер. Защото небосводът е за всички и може с мен да гледаш отдалече.
Вот: 0/5 (0 Гласа)
|добавил: raalkaa| албум: |Не се обиждай, мила ми Българийо, но в теб аз не умея да живея. Да съществувам, да умирам бавно - да, мога. Но ще полудея.  Аз ще тъгувам, мила ми Родино, ще гледам към звездите всяка вечер. Защото небосводът е за всички и може с мен да гледаш отдалече.
  



raalkaa: 2 7
Не се обиждай, мила ми Българийо, но в теб аз не умея да живея. Да съществувам, да умирам бавно - да, мога. Но ще полудея. Аз ще тъгувам, мила ми Родино, ще гледам към звездите всяка вечер. Защото небосводът е за всички и може с мен да гледаш отдалече. Ще търся теб сред хиляди култури и да се стопля със родопска черга. Ще вия към луната саламурена, ще тичам да намеря селска черква. Прости ми, свята, мила ми Родино! Аз зная, че във болка те оставям. Предателството ми е непростимо - предатели във тебе ще останат. Страхливец ли съм, свята ми Българийо? Но мога ли във теб да оцелея? Родителите казват ми да бягам, децата ми напират да живеят! Отивам си, но вечно ще те помня, езика ти ще дам на други хора, ще те разказвам, ще съм безпокоен, за тебе денонощно ще се моля. И ще се върна, мила ми Родино, дори и да умирам, ще се върна! Да вкуся от червеното ти вино и в шепа пръст във теб да се превърна. Автор: Горяна Панайотова
dimitrina: 13 0
Не се обиждай мило ми детенце,но от България по прекрасно няма,къде има китна пролет,лято жежко,златна есен,люта зима,но красива.Защо ще гледаш от далече звездите,знаеш ли в топлите летни дни над Бояново колко е красиво небето.Не я търси по чуждите земи,не искай тя да ти прости,дори да живеем в немотия България е най-милата Родина!
забележка: Трябва да сте влезли в профила си за да добавите коментар!