Новини от село Бояново:

Ако имате някакви новини свързани със село Бояново, споделете ги...

  • ето го и продължението за болестите :)

    Вот: 2.81/5 (389 Гласа)

    Маната е най-опасното заболяване по лука. У нас то е разпространено широко при всички начини на размножаване и срокове на производство на лук. Не са редки случаите, когато маната по лука е причина за пълно унищожаване на реколтата.

    Признаците по растенията варират значително в зависимост от начина на заразяване. Растенията, които са израснали от болни луковици, са слабо развити, хлоротични и с извити надолу листа. На фона на тъмнозеления цвят на здравите растения те се различават от пръв поглед. Във влажно време листата на тези растения се покриват с виолетов налеп, съдържащ огромен брой спори. Разнасяни от вятъра, спорите попадат по съседните здрави растения и ги заразяват. По същия начин се извършва и заразяването чрез ооспорите, презимуващи в почвата. Тогава по листата се появяват по-бледи от околната повърхност, леко хлътнали петна, които при повишаване на относителната влажност на въздуха също се покриват с виолетов налеп. След загиване на нападнатите тъкани по тях се развиват вторично чернилни гъбички, които придават тъмен цвят на повредените части. В хранилищата болестта не се развива.

    По лъжливото стъбло патогенът слиза в луковиците и ги заразява.Причинителят на мана по лука е гъбата Peronospora destructor. Тя презимува в заразените луковици и като ооспори в почвата. От заразените луковици израстват заразени растения. При благоприятни условия (влага и топлина) по листата се образува огромно количество спори. Разнасяни от вятъра, те попадат върху съседните здрави растения, задържайки се най-често в пазвите на листата. На това място след дъжд или роса най-дълго време се задържат водни капки. При благоприятна температура намиращите се в капката вода спори покълнват и извършват нови заразявания. Като се има предвид, че изискванията на гъбата към температурата не са големи (спорите кълнят при температура от 3 до 25°С), основно значение за масовото развитие на заболяването има наличието на водни капки. Те могат да бъдат от дъжд или обилни роси, но трябва да се задържат в пазвите на листата от 2 до 4 часа. При благоприятни условия за развитие маната може да унищожи посева за кратко време.

    Придвижвайки се надолу но лъжливото стъбло, патогенът навлиза в луковицата и я заразява, без да предизвиква изгниване.

    Особено опасно е заболяването в лехите за производство на арпаджик. В резултат на нападението в посева се наблюдават цели кръгове, растенията на които са по-бледи и като че ли постепенно се стопяват. Скоро загиват почти всички растения в лехите.

    В семеироизводствените посеви като резултат от нападението по цветоносите добивът на семена може да бъде унищожен изцяло. Болестта се проявява в края на март и април в семепроизводните посеви и през април и май в посевите с лук за глави.И тук както при мекото сипкаво гниене по лука особено значение имат агротехническите мероприятия и предпазните мерки. Като се има предвид, че причинителят на маната по лука остава в почвата продължително време, заразената площ не трябва да се сее с лук в продължение на 3-4 години и се прави пространствена изолация между посевите за глави, арпаджик и семепроизводство..

    За борба с маната по лука много добри резултати дава практиката луковиците да се просушават на слънце 15-20 дни или при температура 37-40°С в течение на 8 часа за арпаджика и 8-16 часа за едрите луковици. Под влияние на силното слънце през деня температурата в луковиците се покачва до 40°С - достатъчна, за да убие причинителя на болестта, намиращ се в тях.

    След поникване задължително се извършва преглед на посева, при който всички болни растения (те се познават но хлоротичния вид) се изскубват и унищожават, за да се избегне масовото намножаване на причинителя в посева.

    При благоприятни условия за развитие на мана по лука се провеждат пръскания с препаратите: Верита ВГ - 0.15%, Дитан М 45 - 0.2%, Санкоцеб 80 ВП - 0.2%, Ридомил голд МЦ 68 ВП - 0.25% и други с добавяне на прилепител, в интервал от 7-10 дни за контактните и 12- 14 дни за системните препарати до преминаване на опасността от развитие на заболяването.

    сипкавото (меко) гниене по лука
    Сипкавото гниене е повсеместно разпространена болест по лука, която в дъждовни години може да стане причина за големи загуби - често 50-60% от производството.

    Първите признаци на болестта сипкаво (меко) гниене се появяват твърде късно - едва в края на вегетацията на лука. Някои листа на болните растения започват да жълтеят и изсъхват. В основата си лъжливото стъбло на растението е меко и хлъзгаво на пипане. От листата патогепът навлиза вътре в луковицата, в резултат на което съответната люспа омеква. Често здравите люспи се редуват със загинали. Загиналите тъкани са меки, но не така воднисти, а по-скоро сипкави, откъдето идва името на болестта. Характерно е, че загиналите луковици не миришат. Остра неприятна миризма може да се отделя от луковиците, в които след основния причинител са навлезли гнилостни микроорганизми. Скоро след изваждането болните луковици прорастват и изгниват.

    Когато растенията са били заразени в по-късна фаза, луковиците успяват да се запазят до следващата пролет, особено ако са съхранявани на хладно място. При засаждане на такива луковици болестта на следващата година обхваща и основата на цветоносните стъбла, е резултат на което те се прекършват и загиват.Причинителят на сипкавото (меко) гниене по лука е бактерията Pseudomonas alliicola. За този патоген е характерно, че много добре се запазва като сапрофит в почвата. Освен това до следващия период той се запазва и в презимувалите болни луковици. При естествени условия бактерията прониква в стъблата през раните, образувани по тях от различни насекоми и с оръдията за обработка на почвата. Може да проникне още и през застаряващите и загниващи листа. Оттук бактерията прониква надолу в луковицата и се развива само в тази люспа, в която е проникнала, без да се прехвърля върху съседната. В резултат на различни заразявания обаче в една луковица могат да загният няколко люспи. Полегналите върху почвената повърхност лъжливи стъбла не се инфектират. Оптималната температура за развитие на сипкавото гниене по лука е висока и варира между 26 и 28°С. Проявите на болестта се провокират от слаби и краткотрайни валежи по време на прибирането на реколтата.

    Процесите на гниене продължават и след изваждане на лука. Нападнатите луковици поникват преждевременно - до или по време на съхраняването. Когато се съхраняват луковици с по-слабо нападение, те се запазват до пролетта, защото процесите на гниене затихват под влияние на ниските температури. Растенията, поникнали от такива луковици, изостават силно в развитието си. Надземните части на растенията, в т.ч. и цветоносите, загиват. При съхранение болестта не се предава на здравите луковици.

    Загубите от сипкавото гниене варират силно в зависимост от условията по време на прибирането на лука. По принцип всяко закъсняване с прибирането на лука води до увеличаване на загубите, особено ако се съчетае с благоприятни за развитието на болестта условия.Наистина твърде малко може да се направи за опазване на лука от сипкавото гниене. Мерките, които се препоръчват, имат предимно агротехнически характер. На първо място е ранното изваждане на луковиците - още в началото на естественото полягане на растенията. За значително ограничаване на заразяванията е необходимо:

    * още при самото изваждане да се почистят заболелите луковици, а здравите се просушават на сянка;
    * да се избягва торенето с амониев нитрат, а да се предпочита амониевият сулфат;
    * лукът да се съхранява при ниска, но положителна температура от 0 до 2°С, като напролет преди сеитбата за производство на лук за зелено или за производство на семена да се извърши ново почистване на луковиците;
    * заразената площ да се включи в 1-2-годишно сеитбообращение.


    добавил:mitkoдата: 2010-12-01 20:00:45
    Споделете тази статия:



  • mitko:() 1 0
    пламка на въпроса за добива средно 1500-2000кг/дка в зависимост от сорта.
    stekata:() 1 0
    митак да не сбърка сайта с агросайтове
    yanev83:() 0 0
    Благодаря Митак! Надявах се да е повече! Стечо, нали сме селянчета, трябва да гледам лук, чесън, домати, краставици, прасета....:
    mitko:() 1 0
    е не мисля, смятам че ще бъде интересна така също и полезна информацията , която публикувам!
    katia:() 2 0
    Благодаря Митко,Стефчо да яде кебапчета,като не иска да сее лук!
    yanev83:() 0 0
    Хахаха.... ами той Стечо по това си пада - по кебапчета, кюфтета... ама то без лук какви кюфтета ще станат?!
    lio82:() 0 0
    какви са тия статии Митак?
    lio82:() 0 0
    бъди сигурен, че в този сайт няма да е полезна
    mitko:() 2 0
    е аз поне за един човек знам със сигурност, че ще му бъде полезна, а ако е такава и за някой друг от потребителите на сайта, това може само да ме радва че съм я публикувал.
    забележка: Трябва да сте влезли в профила си за да добавите коментар!