Спомени от село Бояново:

Споделете вашите спомени свързани със село Бояново...

  • От Бояново до Белгия

    Вот: 2.85/5 (246 Гласа)

    Заминаването ми за Белгия беше много трудно и рисковано. Тръгнах без да имам осигурена нито работа, нито място където да живея. Единствено разчитах на един приятел, който имаше хлебопекарна и се надявах да започна работа там. Пристигнах в Брюксел на гара Норд, никога няма да го забравя. Както и се надявах започнах работа в хлебопекарната, работех от 18 до 6 сутринта, правих различни хлябове, питки......... всякакви тестени изделия. Парите обаче не ми харесваха, за тези нощни смени получавах по 25 - 30 евро на вечер, което за там са много малко пари. В последствие, след като бях изкарал около месец в хлебопекарната успях да си намеря работа в едно заведение, в което работя и до днес и съм много доволен. Когато стане въпрос за прибиране в България..., не го изключвам, искам да се прибера, но като гледам какво е положението мисля да поостана още няколко години за да мога да събера малко пари, които да в ложа в нещо тук в България. Просто е много трудно тук със заплата от 300 лв., която даже не получаваш редовно. С тези пари на село може да се изкара някак си, но в града е просто абсурдно. Работих в София преди да замина, не стига че заплатата беше малка ами постоянно ми я режеха поради някакви измислени причини! Все пак искам да се върна някой ден, да живея в България и да бъда по - близо до моите роднини, до баща ми, до чичо ми. Напоследък си идвам често на село, понеже и чичо ми е болен искам да му помагам. В село Бояново имаше една фабрика, която всеки я знае и там работеха доста хора не само от селото. И моя чичо работеше там. Някои от хората, които са работили там успяха да вземат пенсии, внасяни им са осигуровки, за съжаление моя чичо не е от тях. Сега, когато е болен и когато дойде време да се пенсионира става ясно, че той не може да получи пенсия, а трябва да разчита на някаква нищожна сума, като помощ - смешна сума. Просто положението не е никак добре, изобщо и положението в селото. Има висока престъпност, пътя главния не прилича на нищо... тези павета трябва да се махнат, това са пътища от римско време... Младите бягат, старите хора са отдалечени от синове, дъщери, внуци, зетьове.. жалко е, че младите хора бягат в чужбина, но там са парите. Много е хубаво, че сме в Европейския съюз, пътуваме свободно само с лична карта, но дано някой ден да пътуваме повече по екскурзии е чужбина, а не да ходим да работим там.
    Наскоро в село Стройно имаше събор, хората дойдоха да видят близките и приятелите си, същата е и процедурата в Бояново, хората се прибират предимно по събора, който незнайно защо се променя всяка година, но това е друг въпрос.
    Белгия е една много хубава уредена страна, има закони, които се спазват, дано и нашата страна стане такава... Пожелавам на всички много здраве, щастие и късмет.

    Пламен Стоянов


    добавил: анонимно дата: 2014-08-06 19:37:47
    Споделете тази статия:

  • забележка: Трябва да сте влезли в профила си за да добавите коментар!