Спомени от село Бояново:

Споделете вашите спомени свързани със село Бояново...

  • Лазаруване

    Вот: 2.89/5 (274 Гласа)

    Сред богатото наследство от български традиции, идващо от древността, особено ярко се откроява лазаруването. То постепенно загубва първоначалната си обредно - магическа същност и се превръща в народна забава. Лазаруването съдържа в себе си богата информация за живота и нравите на народа, съхранявайки традицията, която ни отличава от другите народи и пази своята идентичност. Това е начин хората не само да изразят обичта към Родината и родния край, но и да съхранят за поколенията традиции, обичаи, празници. Лазаровденден , като предвестник на Великден, е един от най-жизнерадостните, поетични и красиви пролетни празници. Той е посветен на обновяването на природата и възкресяването на живота.
    В различните райони на страната, макар че, носят еднакво послание, се различават в своите елементи. В нашия край празничният обред започва на самия Лазаровден рано сутринта. Лазарките са облечени в традиционни носии, по тях греят нанизи от парички маниста, а по главите им пъстреят венци от цветя.. Шевиците по ръцете са събрали в себе си цвета на аления гюл и жълтата латинка, на чемшира зелен и синевата на утрото.
    Човек, който ги гледа, като че ли вижда ,моминска градина цъфнала на пролет. Лазарките тръгват на групи по махалите да обикалят къщите. През цялото време те пеят обредни песни, за всички членове на семейството. Те възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри.
    Благославят за здраве, щастие, успех. Изпълняват и своят ритулен танц буенек”. Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака за да растат високо посевите и да плодят домашните животни. Стопанката търкулвала сито пред лазарките – по това как ще падне, се гадаело за бъдещето плодородие. Ако, се похлупи е за добро, А, докато лазарките играят ги посипвали с жито и те се завъртали с думите: „Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца”. Мята се кърпа на рамото на стопанина с три наричания за здраве и берекет. В кърпата, домакините вързвали желязна пара, за да е здрава годината като желязо и я подавали на лазарките. Стопанина на дома ги дарява след благите пожелания с яйца, пари, плодове, орехи, ябълки, дребни подаръци. Всичко било поднасяно само за да е сита годината. Навсякъде стопанката задължително дарявала лазарките със сурово яйце, а то има много важна роля в народната вяра. От една страна е символ на безсмъртие, а от друга се гадаят тайните на съдбата. Лазарките обхождат също, горите, реките, ливадите с песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленялото се жито.
    Продължение на Лазаровден е Цветница. В неделя лазарките продължават обичая. Носели обредни хлябове, виели върбови клонки на венец и ги пускали по водата, та от змей да се предпазят. Това е известния по места обичай кумичане, с който завършва цикъла на моминските пролетни игри. На дървена бухалка всяка лазарка поставяла залък от обредния хляб и върбовия си венец. После ги пускали всички в течащата вода и гледала на коя мома венеца е пръв- тя ще се омъжи първа през годината.Пускайки венците във водата, момите пеят и се надяват венците им да бъдат уловени, от момъка ,който те харесват.
    Привечер на Връбница на селския площад се играело за последен път лазарско хоро. Накрая се присъединявали момци и други девойки и сключвали хорото. На Цветница, момите си разделяли събраните дарове и си устройвали трапеза в дома на водачката си.


    добавил:katiaдата: 2014-04-13 23:50:46
    Споделете тази статия:

  • забележка: Трябва да сте влезли в профила си за да добавите коментар!