Спомени от село Бояново:

Споделете вашите спомени свързани със село Бояново...

  • За моят дядо, за всичко, което ми даде и ме направи човек

    Вот: 2.91/5 (334 Гласа)

    In memoriam

    Със село Бояново съм свързана емоционално. Това е мястото, което приютява любимия ми дядо, който едва 5 годишен, родом от Чадърли, Гюмюрджина пристига с емигрантската вълна бежанци през 1925 г. За тракийските бежанци е писано много и никога няма да стигнат думите и времето да се опише мъката им, трагедията, жестокостите, един чудовищен геноцид над тях. Такива събития се превръщат в лична история и се предават на наследниците. Който не познава историята, е обречен да я повтаря.... Дядовите разкази, макар колко ли да може да си спомни едно петгодишно дете, но пък това са най-милите, най-скъпите спомени - от родното място, винаги са били свързани със скъпата родна земя. За ширналите се поля - поляти със слънце, за земите - от края до безкрая, за синьото небе - че по-синьо никъде другаде не би могло да има, за добитъка, за очарованието на онова време, когато всичко е било обвито в магията и красотата на детските му небеса. Магията, защото е неизживяна пълноценно, заради гоненията. Сигурно дядо неведнъж се е връщал към бежанската картина - безкраен поток от хора се насочил към майка България, последната надежда за спокойствие и мир след преживените ужаси. Към картината на жестоко разорение и изтребление, към картината на обезбългаряване. И никой не бива да я забравя. Тази Голгота на тракийци - белязана, с кръв, ужас и страдания не бива да потъне в забвение.
    Аз съм потомък на бежанци от Беломорска Тракия. Не мога да остана безучастна и да не направя опит да опиша още веднъж одисеята на едно бягство. Тракийският въпрос трябва да се поставя на вниманието винаги, при всяка възможност, и да буди съзнанието на всички, свързани с него.
    България дава така търсения мир на бежанците, но родният край остава в душите им завинаги. Тъгата и мъката ще се предават от поколение на поколение завинаги, докато я има България, докато има българи.

    И никой не е забравен, и нищо няма да бъде забравено!

    Обещавам ти, дядо!


    добавил:honeyдата: 2014-04-04 00:41:15
    Споделете тази статия:

  • tara: 8 0
    Браво на моето момиче! Отлично описана трагедия и носталгия на хилядите българи - бежанци! Продължавай да търсиш и пишеш истината за нашите деди!
    забележка: Трябва да сте влезли в профила си за да добавите коментар!