Спомени от село Бояново:

Споделете вашите спомени свързани със село Бояново...

  • Размисли в (за) миналото време

    Вот: 2.84/5 (263 Гласа)

    Пътища кръстосали своите хоризонти, някъде по бреговете на Тунджа и притоците й. В гънките на вълнистите хълмове на широката тракийска земя, където се сливат в едно цяло Загорието и Тронките – имена, идващи от миналото и оспорвани в настоящето, но въпреки това мили, навяващи безгрижието на детството, на спомените за приятелите, за баба и дядо, за мама и тате, за чичо, за сладкия мирис на мащерката и лайката, за натежалия от смола въздух от боровата гора и вкусът на тиня от речната вода.
    Не останахте много, не защото ви няма, а защото нас ни няма, няма ги и нашите деца, да се гонят по баирите, да правят бели на близките и не само на близките съседи, да ловят риба в реката и пекат откраднати пуйки в гората. Няма кой да мине с колелото, на което са завързани сноп клони с листа от див орех, и викайки и смеейки се да профучава покрай токущо простряното бельо на някоя съседка. Не трополят лагерните колички по новия асфалт до училището и крясъците на недоволните от врявата съседи. Няма кой да краде джанки от сливата на Таваришча и кой да преписва по сто пъти: „Няма да крада повече сливи от сливата на другаря Величков“. Няма и кой да ни накара да направим това. Няма кой да вземе шубата на татко, и с останалите деца да лежи вечер на Кабата, да гледа звездите и да мечтае за далечното – вероятно щото сме вече там в далечното, но ни няма в нашето, там където са ни корените, където почиват в мир нашите най-близки, тези, които са ни показвали и обяснявали светът какъвто е бил някога и какъвто ние трябва да го направим. Обрасли са вече с трънаци баирите, изпълва се земята с влечуги, потъват в тръни и гюрлюци складовете на Българка и околните баири, земята ближе раните и прибира чуждото в себе си. Единственото, което остава е полето, което други ще сеят и хлябът, който други ще ядат.


    добавил:countEsterhazyдата: 2014-03-21 16:43:15
    Споделете тази статия:

  • vancheto: 4 0
    Вълнуващо, много истинско...! Както всяка истина, причинява болка. Със сълзи в очите - поздравления!
    yanev83: 2 0
    Много тъжно....., но за съжаление това е реалността и не виждам как нещата могат да се променят за по - добро в близкото бъдеще...
    countEsterhazy: 4 0
    За съжаление при това развитие на обществото, селото върви към упадък, и причините не са в нас. С промяна на производствените отношения и навлизането на механизацията, нуждата от работна ръка намаля до минимум. Селото е отдалечено от големи градове, които акомулират работна ръка и евентуално могат да задържат като място за обитание по-младите както например селата Окоп, Веселиново и Кукорево, които също западат, но с далеч по-ниски темпове. Жителите, които бяха и са в работна възраст започнаха да търсят препитание извън Бояново и селото обезлюдя. Евентуално в далечното бъдеще може да има промяна към по-добро, ни ние със сигурност няма да сме живи да я видим. Остават само спомените - по-добри или не толкова добри.
    MariaGantcheva: 3 0
    Много поетично и истинско. Върнах се за миг в детството. Хей може би ще се роди някога идея как ние всички които все още обичаме това място да помогнем с каквото можем да не загине.
    забележка: Трябва да сте влезли в профила си за да добавите коментар!