Спомени от село Бояново:

Споделете вашите спомени свързани със село Бояново...

  • Още един спомен на баба Куна

    Вот: 2.64/5 (333 Гласа)

    Колко често се замисляме за живота си?
    За това ,което като характер и външност носим в себе си.Виждаме онова което са ни оставили нашите родители,но много от непознатото в нрава ни се чудим от къде е?
    От къде е?От онова първо семе посято на рода ни от което е пораснало младо крехко дръвче и с годините освен корени да отстояват на добро и лошо то е пускало клони,а те по-млади клончета ,вейки и филизи.Това са днешните продължители на предците ни нашите деца и внуци.
    Знаем ли за рода си или го търсим тогава когато и последния здрав клон,който е бил най-близо до корена си отиде от нас.Човек си отива,не взема нищо със себе си само онова което носи в сърцето, душата и ума си и не е имало на кого да го разкаже.
    Един здрав клон останал да ни разказва своите спомени с много любов е баба Куна Стоянова на 93г от село Бояново,все още с бистър ум и красива усмивка която те кара с часове да я слушаш.
    Това ,което ще напиша е един неин спомен,който звучи като приказка ,но запомнен от нея,а сега оставен за нас.
    БИЛИ са ония тежки и трудни години след Освобождението ни от турско робство.Едно такова бедно семейство на Иван Драганов са живели в малка плетняна къщичка в близост до реката ,която минава през село Мурсатлий-Бояново.Веднъж след поройни дъждове придошла реката заляла и къщичката,всички се разбягали с децата и по-възрастните да търсят спасение на по- високо място.
    Изведнъж снахата на къщата Гергина се сетила ,че са забравили скЪтаните малко алтъни на семейството на скрито място в дрешника върнала се да ги вземе,но в това време придошла по -силна вода и отнеса къщичкана заедно с Гергина.
    Влачела я водата почти стигнала до река Тунджа от това от което тя най-много се страхувала.Влачела я до "Дере Орман"местност на няколкостотин метра от Тунджа.Изведнъж Гергина вижда две дървета препречили реката и се хваща за едно от тях,златото и дрехите отиват в голямата река но Гергина остава.
    Когато се хванала и качила на дървото тя вижда по-нагоре от себе си и една змия намерила спасение като нея на дървото.Цяла нощ плачейки тя разговаряла със змията ,коя от двете и е била късметлия.
    Така осъмнала мокра и премръзнала на дървото.На сутринта от близкото село Кирилово мъж и жена с каруца чули за нещастието в Мурсатлий и решили да обходят брега да не би водата да е изхъвърлила нещо,защото дочули че и праматарницата е отнесена.
    Жената дочула тих плач и скимтени Гергана нямала сили дори да вика за помощ видели я на дървото и с помоща на коня и каруцата я свалили, реката се била вече почти оттекла оставила след себе си само тиня.Отвели я в село Кирилово стоплили и преоблекли от нея разбират от кои хора е,пратили хабер в Мурсатлий на близките и и съпругът и отишъл да я отведе.
    От благодарност за спасения живот на Гергина мъжът и подарил на спасителите и наскоро отелена биволица с малко малаче, с млякото и те да изхранват семейството си.
    След случката Гергина и Иван продължили рода с още две дъщери.
    Спомена преразказах с удоволствие и желая на баба Куна още дълги години добро здраве и красивите тракийски песни които пее да се намери човек да запише и остави за поколенията.
    БЛАГОДАРЯ ТИ БАБО КУНО ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ ,ЧЕ МИ РАЗКАЗА ТОЗИ СПОМЕН И ОЩЕ МНОГО НЕЩА!
    ХаресвамДобавете коментарСподели


    добавил: анонимно дата: 2013-07-15 18:51:41
    Споделете тази статия:

  • забележка: Трябва да сте влезли в профила си за да добавите коментар!