Спомени от село Бояново:

Споделете вашите спомени свързани със село Бояново...

  • Как съдбата ме доведе в село Бояново.

    Вот: 2.93/5 (294 Гласа)

    Роден съм през 1920 година в село Чадърли, околия Гюмюрджина. Селото имаше около 100 къщи, всичките бяха стари и иззидани с камъни. В селото нямаше кладенци и ходехме да пълним вода за пиене и готвене от едно деренце, близо до селото. Баща ми имаше кръчма и ходеше с кобилата до Гюмюрджина да зарежда стока. В един такъв ден през 1925 година, гърците влезли в нашата къща и изгонили майка ми, след това разбили и кръчмата. Когато баща ми се връща в селото, от далече вижда, че кръчмата е отворена, когато приближава, чува как гърците ядат и пият вътре. Баща ми влиза и казва: "Какво става тук бе хора?!". Гърците го напсуват и го гонят от кръчмата. През есента на същата година всички българи бяхме принудени да напуснем Беломорска Тракия. Всеки вземаше каквото може и кой пеша, кой с каруца напусна родните си домове. Някой от съселяните ни останаха в Кърджали и Хасково, за да са по - близо до родното си село, като се надяваха, че пак ще се върнат. От нашето село, 20 семейства бяха изпратени в Мурсатлий, други бяха изпратени в Малко Шарково, Голямо Шарково и други села, където има мерия. Като дойдохме в Мурсатлий, се настанихме на една голяма поляна накрая на селото, през деня валя много силен дъжд и всички се измокрихме много. На другия ден мъжете отидоха при кмета на селото да го питат за квартири, но местните хора не ни искаха. Хората са се опасявали, че ще им вземем пасищата и няма да има къде да си пасат добитъка. В селото били вече настанени 13 семейства, бежанци от Одринска Тракия и хората от Мурсатлий се опасяваха, че за тях няма да остане мерия. На следващия ден кмета на Мурсатлий отиде до Елхово, до околийския управител, да говори с него. Околийският управител дойде в селото и направиха събрание, на събранието той каза на местните хора: "Тези хора са ни братя! Те не идват тук по собствено желание, а са принудени да напуснат родните си места". След това събрание, хората се поуспокоиха и ни приеха на квартири в селото. Ние бяхме три семейства в едно голямо изоставено помещение.
    В селото имаше три чешми Бочковата, Горчивата и Бялата чешма. На мръкване жените ходеха да пълнят вода с кобилиците, чакаха винаги последни, първо трябваше местните жени да си напълнят вода и тогава пълнеха нашите майки. Майка и татко взеха да ходят на 2,5 километра от селото в 'Козбунара' да пълнят вода. През пролетта родителите ми започнаха работа при един местен чорбаджия и му помагаха да обработва земята си.
    През 1929 оземлиха бежанците, дадоха ни по 35 декара земя 1,5 декара за лозе и 1 декар и 2 ара за овощна градина. През същата година започнаха да се строят и къщи на бежанците.
    На кратко, това е моята история, как от село Чадърли(днешно Стрими) се озовах в Бояново. Бяха много трудни времена и не пожалавам на никой да преживява, това което преживяхме ние.


    добавил:panioдата: 2011-05-08 17:39:31
    Споделете тази статия:

  • забележка: Трябва да сте влезли в профила си за да добавите коментар!