Спомени от село Бояново:

Споделете вашите спомени свързани със село Бояново...

  • Как съдбата ме доведе в село Бояново.

    Вот: 2.93/5 (294 Гласа)

    Роден съм през 1920 година в село Чадърли, околия Гюмюрджина. Селото имаше около 100 къщи, всичките бяха стари и иззидани с камъни. В селото нямаше кладенци и ходехме да пълним вода за пиене и готвене от едно деренце, близо до селото. Баща ми имаше кръчма и ходеше с кобилата до Гюмюрджина да зарежда стока. В един такъв ден през 1925 година, гърците влезли в нашата къща и изгонили майка ми, след това разбили и кръчмата. Когато баща ми се връща в селото, от далече вижда, че кръчмата е отворена, когато приближава, чува как гърците ядат и пият вътре. Баща ми влиза и казва: "Какво става тук бе хора?!". Гърците го напсуват и го гонят от кръчмата. През есента на същата година всички българи бяхме принудени да напуснем Беломорска Тракия. Всеки вземаше каквото може и кой пеша, кой с каруца напусна родните си домове. Някой от съселяните ни останаха в Кърджали и Хасково, за да са по - близо до родното си село, като се надяваха, че пак ще се върнат. От нашето село, 20 семейства бяха изпратени в Мурсатлий, други бяха изпратени в Малко Шарково, Голямо Шарково и други села, където има мерия. Като дойдохме в Мурсатлий, се настанихме на една голяма поляна накрая на селото, през деня валя много силен дъжд и всички се измокрихме много. На другия ден мъжете отидоха при кмета на селото да го питат за квартири, но местните хора не ни искаха. Хората са се опасявали, че ще им вземем пасищата и няма да има къде да си пасат добитъка. В селото били вече настанени 13 семейства, бежанци от Одринска Тракия и хората от Мурсатлий се опасяваха, че за тях няма да остане мерия. На следващия ден кмета на Мурсатлий отиде до Елхово, до околийския управител, да говори с него. Околийският управител дойде в селото и направиха събрание, на събранието той каза на местните хора: "Тези хора са ни братя! Те не идват тук по собствено желание, а са принудени да напуснат родните си места". След това събрание, хората се поуспокоиха и ни приеха на квартири в селото. Ние бяхме три семейства в едно голямо изоставено помещение.
    В селото имаше три чешми Бочковата, Горчивата и Бялата чешма. На мръкване жените ходеха да пълнят вода с кобилиците, чакаха винаги последни, първо трябваше местните жени да си напълнят вода и тогава пълнеха нашите майки. Майка и татко взеха да ходят на 2,5 километра от селото в 'Козбунара' да пълнят вода. През пролетта родителите ми започнаха работа при един местен чорбаджия и му помагаха да обработва земята си.
    През 1929 оземлиха бежанците, дадоха ни по 35 декара земя 1,5 декара за лозе и 1 декар и 2 ара за овощна градина. През същата година започнаха да се строят и къщи на бежанците.
    На кратко, това е моята история, как от село Чадърли(днешно Стрими) се озовах в Бояново. Бяха много трудни времена и не пожалавам на никой да преживява, това което преживяхме ние.


    добавил:panioдата: 2011-05-08 17:39:31
    Споделете тази статия:

  • dimitrina: 14 0
    Благодаря Пламка, че и ние научихме историята за заселването на твоя дядо в село Бояново,ето такива споделени спомени ще останат като скъпи завещания на вас близките и на нас които ще ги прочетем.Дано и други млади хора разпитат своите все още живи баби и дядовци и ни споделят тяхни спомени.
    yanev83: 12 0
    Опитах се да го напиша, така както ми го разказа дядо. Дано да е интересно за хората наистина и да ги стимулира и те да споделят нещо. Дядо имаше много още да разказва, но малко го съкратихме, защото щеше да стане много дълго. Следващия път, когато се прибера на село, пак ще го помоля да ми разкаже нещо.
    countEsterhazy: 9 0
    Не съкращавай нищо. Това е писано слово от очевидец и заслужава да бъде цялото поместено. Оставиш ли нещо за след това, обикновенно така и си остава.
    yanev83: 9 0
    Няма да остане така, обещавам. Просто дядо започна да ми разказва с много големи подробности и щеше да стане много голяма статията. Разказва ми даже как са им построили къщи от керпич, даже и името на еврейна на който е била бригадата ми каза. После дошла комислия да одобрява къщите, но къщите не били одобрени, защото са били керпичени и се наложило да ги строят наново с тухлиени стени. Без да събарят покривите на къщите, сложили им подпори и така пак вдигнали тухлени стени. Много интересни неща....
    countEsterhazy: 9 0
    Пламене, та това е супер интересно и важно, как можа да го съкратиш! Това са исторически събития, за които по места няма или почти няма данни и всеки такъв спомен от очевидец има голямо значение, както за родовата ти история, така и за историята на селото. Ако някой друг има подобни спомени от дядо или баба нека ги запише и да ги публикува тук. Такива неща не трябва да се загубват за поколенията.
    tigara: 5 2
    Много ми хареса статията, но баба каза, че има още неща да се доразказват
    countEsterhazy: 6 1
    Еми момчета какво чакате, запивайте спомени от баби и дядовци и пишете.
    sandorina: 6 0
    Много интересен разказ!!! Браво и записвайте още когато можете. Аз за съжаление не успях да науча много от моята баба за Чадарли, тъй като тя е родена в Пловдив, веднага щом родителите й са пристигнали от Гюмюрджинско. Нейната майка също е от Чадарли, Тодора Абрашева. Дали на дядо ви му говори нещо това име?
    honey: 5 0
    здравейте, родът на дядо ми идва в селото , преселници от чадърли. фамилия - сиджимови.
    katia: 3 0
    Много добре познаваме рода Сиджимови, даже в сайта има регистрирани от този род. Наш близък приятел беше Георги Сиджимов. Сестра му Калинка живее в Бояново.......пишете повече за своя род и може би ще откриете свои родственици тук.
    honey: 4 0
    Здравейте, Геогри е син на Иван/според майка ми/ и покойният ми дядо е брат на Иван.
    забележка: Трябва да сте влезли в профила си за да добавите коментар!