Спомени от село Бояново:

Споделете вашите спомени свързани със село Бояново...

  • Спомен за едно голямо и благородно сърце.

    Вот: 2.81/5 (339 Гласа)

    Това, което ще разкажа е разказано на мен от вуйната на моя съпруг Янко Атанасов Обрешков, чиято майка и моя свекърва е родена в село Леярово. Това е спомен от живота на нейният баща Дженко, така се е казвал той роден в село Попово, обл. Ямболска. Годината на раждане е била, може би около1876, малко преди да се освободим от турско робство. Останал сирак без баща на около 2-3 години. Настъпила годината на освобождението ни 1878. Турските войски се оттегляли, палели и рушели всичко след себе си, хората гледали да спасят живота си и бягали да се скрият някъде. Майката на Дженко го взела в прегръдките си и бяга, със своите съселяни, но наближавало да се стъмни, детето плачело и те я принудили да го остави някъде, да не би плачът му да ги издаде. Тя свалила забрадката от главата си, сложила я на детето и го оставила в една местност с много дракови храсти. Как е осъмнала, само една майка може да знае. На разсъмване забелязали конник да препуска, като наближил се разбрало, че е Казак. Майката се отделила от групата и започнала да бяга назад да види какво е станало с детето и. Войникът забелязал и попитал защо бяга тази жена. Те му отговорили, че да търси оставеното си дете. Войникът препуснал с коня и в драките намира изподраният до кръв малък Дженко. Качил го на коня и го върнал на майката.
    Но нерадостният живот и съдба на Дженко не свършва до тук. След няколко години умира и майката. Той остава кръгъл сирак. Израства около свои близки и по чужди къщи. Когато дошло време да се задоми, го оженили за мома от родното му село Попово. От брака му се ражда момиченце Ана, чието име с такава любов изричаше моята свекърва. Майката на Ана е първа съпруга на Дженко и умира рано. Останал пак сам с малкото момиченце, след година решава да се задоми с друга жена, вдовица, която имала свой син Иван. Не зная колко са живели заедно, но и тя починала. Дженко остава пак сам с Ана и Иван. Решава да търси щастие в друго село, а именно в село Леярово. Продава 16 декара земя, която притежавал и се оженва за тамошна жена, отива да живее на нейния имот. Заедно със своята Ана, той взема и доведеният си син Иван. Сърцето не му позволява да го изостави. Ето тук за мен е Голямото и Благородно сърце, което сега едва ли някой може да се похвали, че го има. Жената, за която се жени се казвала Пена, от брака им се раждат още две деца – Илия и Яна, това е вече моята свекърва. Това, за което сега ще пиша съм го слушала от нея, тя ми го е разказвала. Свекърва ми остава сираче на 2 години. Почти няма спомени за своята родна майка. И тя умира рано. Съдба на нещастен човек. Но в тия години сам не се живее с четири деца, взема четвърта жена, втората майка на свекърва ми. И тя е имала син на име Диньо, та стават 5. Раждат се още двама сина, Георги и Атанас. Това са най малките братчета както ги наричаше свекърва ми. Седем деца, заедно с доведения Иван, за който свекърва ми с умиление разказваше. Още стои един стар чадър подарен и от него, и когато го видеше казваше, „Чадъра -спомен от бати Иван”.
    Всички, макар и в нищета и беднотия са били отгледани от този дядо Дженко. Задомил и Иван. Направил му малка къщичка. Е, не е ли това благородство? Има ли го в нашите сърца сега? Не, няма и никога няма да го има. Повечето от споменатите, без дядо Дженко и леля Ана и аз съм ги познавала. Като беше жива и по -млада свекърва ми, с децата до Борисово с автобус и от там пеша до Леярово сме ходили на гости.
    Прекланям се пред паметта на този дядо Дженко. Дано и в сърцата на неговите внуци и пра- пра- внуци е останало малко от това благородство, а те да го предават на поколенията си.
    Може спомена да не го предадох много увлекателно, но за мен той е много скъп и исках да го напиша.

    Преразказано от мен- Димитрина Илиева Обрешкова.


    добавил:dimitrinaдата: 2011-04-16 20:21:18
    Споделете тази статия:

  • забележка: Трябва да сте влезли в профила си за да добавите коментар!