История на село Бояново

  • За основаване на днешното село Бояново се счита 1796 год. , когато хора от двете съседни села Мурсатлий и Демирджалий започнали да строят къщи. Мурсатлий се намирало на малкия хълм над самата чешма до днешния язовир и е имало 13 къщи.Демирджелий е било разположено на 200 м от сегашното село Бояново и е имало 6 къщи.Разстоянието между тях е било 3 км и точно по средата се появило новото село с име Мурсатлий,където се построили около 19 къщи и към 200 души населиние. Причините за обединяване на двете села са няколко. На първо място се счита, че хората се защитавали по лесно от честите нападения на кърджалиите, които по тогавашното време са грабели на поразия.


    Освен това, на новото място имало изобилие от вода. Третата причина, която има най-много привърженици е, че по този начин хората избягали от чумата налетяла двете села.


    Името Мурсатлий има дълга история.По време на турското робство около 1550 г в днешната местност "Аи дере", която се намира на 2 км източно от селото по посока на с. Жребино, турците са имали конезавод.Там се отглеждали и развъждали прочутите за тогавашното време масърски атове или египетски жребци.Името на селото води началото си от името на конезавода-Масъртаглий.С течение на времето то се е променило в Мурсатлий.


    През 1931 г е построена ж. п. линия между Елхово и Ямбол и е открита гара Бояново. С положителност се знае, че инженерът, който е строил ж. п. станцията се е казвал Боян и е кръстил гарата на своето име.През 1934 год излиза закон,който задължава всички селища,които носят турски имена да се преименуват с български.Тогавашният учителски колектив решава да поиска от комисията,селото да приеме името на гарата.И така от 1934 г селото се нарича -Бояново.


    Масови изселвания и заселвания няма в историята на селото.В първите години след Освобождението от турско робство са дошли 8-10 семейства от Лозенград,които били наречени "лозенградлии".Второто заселване става през 1913 г след Балканската война.Около 40 семейства идват от Одрин,но от страх,че турците ще продължат настъплението си,те се настаняват в околностите на град Сливен.Турците спирет на старата граница и побягналото население се завръща в Бояново.


    Третото увеличаване на населението датира от 1925-1926 г, когато в Бояново идват около 30 семейства от ГюмюрджийскоГърция/.Появата им е свързана с една спогодба между България и Гърция за размяна на поданици.Държавата тогава им построява жилища и им дава по 35 дка обрабатваема земя.


    Главен поминък на първите жители на селото е било земеделието и скотовъдството. Занаятчиите се брояли на пръсти. Те били предимно абаджии и шиели дрехи предимно за мъжете. Основните земеделски култури са били пшеница, ечемик, царевица. По-късно се засявали и фий, памук, слънчоглед и ориз. Около 40 стопани са притежавали от10 до 20 дка земя, 70 селяни са имали по 30-50 дка, 30 семейства са били собственици на земя от 50 до 100 дка. Най-богатите са били 10 души, които разполагали с повече от 100 дка обработваеми площи. Първата вършачка с трактор е купена от местните чорбаджии през 1925 г. До тогава дървеното рало е основното оръдие на труда, а земеделието-примитивно. Скотоводъството е било добре развито. Най-много се отглеждали овце, крави, коне и биволи.

    Източник: историческия очерк за селото на Тодор Янков - учител и дидиректор на училището през 1965 г.



    Историческа топография на село Бояново.


    Вижте по-голяма карта

    Благодарение на Веско Обрешков



    Адама (II: 257)
    Ада – има Малка и Голяма Ада и се намира по поречието на река Тунджа.
    Аи-дере(I: 3, 6, 7 и др.)/Аидера – Ayı dere/ Ayı (тур.)-мечка, dere(тур.)-поток, долина, може да значи както Мечи поток, така и Меча долина. Намира се към село Жребиново.
    Ак алан – Аk (тур.) – бял, alan (тур.) – поле, поляна, т.е. Бяло поле, Бяла поляна. Намира се в гората до река Тунджа
    Алтънка (I: 7, 25, 43)/Алтънки – Altın (тур.)-злато. Намира се между Бояново и Сламиново, до Самаларската драка
    Арка (I: 63) – Влади Трифонов Иванов има нива там/До Арка (I: 121)
    Атанасова нива (III: 574). Намира се до пералото.
    Байлар-Кайряк (I: 3, 17, 48) – Bağlar: Bağ (тур.) – 1. лозе; 2. градина. –lar/ler, наставка за множествено число в турския език. Bağlar – лозята, градините. Понеже съвсем близо и в тази същата местност са били част от лозята на бояновци, по-вероятно е да се сметне, че това значи „лозята”. Втората дума Kayrak (тур.) – 1.каменист, песъчлив; 2. шиста.Обаче в българския език е влязла със значението на каменист рът с трева и дребни храсти. Т.е. името е сложносъставно и в превод би могло да значи „лозята при каменистата, песъчливата почва” или „лозята на възвишеннието”. В последствие се прехвърля върху височината, която е най-значителна в околността на селото. Според мен правилното произнасяне на името трябва да е Баалар, но в работата възприемам това произношение, което се използва от местното бояновско наречие.
    Байряма – Намира се на югоизток от Аи дере.
    Балъ бунар – Bal (тур.) – мед. Bunar (старотурски)-Pınar(новотурски) – извор, т.е. Меден извор. Има и друг вариант за превод на името Балъ – през гръцки μπάλλα и венециански диалект на италианския език – balla, голям вързоп стока.
    Бахчата (I: 87) – Bahçe (тур.от персийски език от bаğ-лозе) - градина, българизираната форма „бахча” се използва предимно за зеленчукова градина. Намира се под селото вдясно до реката. Продължава до старата Дюлгярова бахча, която граничи с шосето за Елхово
    Бейка (I: 51)/Бейките (III: 574) – Bey/Beğ (тур.) – господин, господар, принц, владетел.
    Бей тарла (III: 401) – Bey tarla (тур.) – Bey , вж. Бейка, tarla – 1. нива, обработваемо поле; 2. поле, област. В случая би трябвало да означава „Бейска, господарска нива”
    Бост. бунар (I: 126)/Бостанджи бунар – Bostancı bunar (тур.) – Bostancı- 1. градинар; 2. градинар, който отглежда пъпеши/кауни(по бояновски), дини и краставици; 3. високопоставен служител от личната охрана на султана. Спорд мен последното отпада, защото няма данни такъв служител да е живял в селото. Турската дума bostan идва от персийската bō-stan – градина. Bunar вж. за Балъ бунар. Т.е. името означава „Градинарски извор”. Намира се вляво срещу течението на бояновската река посока село Стройно, над язовира.
    Бостанлъка (I: 23, 108) – Bostan (тур.) – 1. зеленчукова градина; 2. място където се отглеждат дини, пъпеши и краставици. В българския език е навлязла като бостан, място където се отглеждат дини и пъпеши. Наставката –lık е много продуктивна. Прибавя се към съществителни и прилагателни с различно значение. Едно от значенията й когато е прибавена към съществителни е да образува названия на местности, където изобилстват предмети, изразени с изходната дума – в случая „бостан”, т.е. място където се намират градините. Намира се под ж.п. прелеза. Обхвата на местността достига до река Тунджа.
    Бочилото (I: 43) – от „бучи” – такова място има към Салъ бунар, над чешмата, която се намира до язовира. Според Янко Добрев Обрешков, там има стари клюнкове и някои казват, че бучало от тях.
    Бочкова кория (I: 37, 48) – след Цоневия кладенец вдясно по посока на Каравелово.
    Бует бунар (?) (IV: 607)- Намира се между реката и Цоневия кладенец. При обработка на земята се намирани стари клюнкове, от които е текла водата от кладенеца.
    Бяла чешма (II: 319) – çeşmе (пер.) – извор, вкаран в полза на хората, чешма. Чешмата в началото на селото когато се идва от разклона.
    Бужурка (I: 44, 60) – намира се сега в местността „Кайряка
    Бургазгорду (I: 7)/ Бургасюрду (I: 16) – Burgaz(s) (гр.-тур.) – крепост, кула, пирг (староб.), πύργος (гр.), yurt, -du (тур.) – 1. земя, родина; 2. подслон; 3. номадска юрта, дом. Като изхождаме от сведенията, които имаме от османските архиви, че в землището на днешното Бояново има заселено в края на 14. и началото на 15. век юрушко поселение, значението на думата би било „Домът в крепостта”, „кула дом” или в буквален превод от турски „крепостен дом”. Намира се между ж.п. линията и река Тунджа, над Доньохристовата чешма.
    Вета воденица, (I: 59; IV: 637) – „вета” – стара. Намира се в гората до река Тунджа
    Вета река (IV: 632) – Стара река. Намира се на юг от селото до Долни чеири, граничещи с бахчите.
    Вети лозя (I: 3, 16) – Стари лозя, намират се около Байларя.
    Воденишки път (I: 48). Намират се на границата между село Каравелово и Бояново
    Воденицата (I: 15) – Намира се – пътя за Каравелово, пресича шосето Ямбол-Елхово, спуска се към река Тунджа, на левия бряг се намира „Калянска воденица”
    Гандовка (IV: 690) – Намира се по пътя за село Кирилово, на юг от село Бояново, под старите гробища.
    Герена (I: 50) – Geren (тур.) – 1.мочурлива почва; 2. място, което което се залива с вода и при изсъхване почвата му се напуква. Намира се до стария „Жабокряк” между реката и шосето (Старите обори).
    Геренчето (Св. Илия) (I: 41) – от Geren (tur.)
    Гинева….не се чете (IV: 730)
    Гинов кладенец (I: 88; II: 219, 314). Намира се между старите лозя и селото, вдясно от шосето. Сега има акациева горичка.
    Глогеляка (?) (I: 24, 37)
    Гложяка (I: 44, 59)/Глуисякт/Глужякт (III: 554). Намира се до черният път за Каравелово и Байларя.
    Глосияка (?) (I: 20)
    Говедарка (I: 8, 42) – под. ж.п. линията от разклона посока село Трънково
    Гол. Бузалък (III: 430) – по скоро би трябвало да се каже Гол. Бозалък. Buz (тур.) – 1. лед; 2. неприятен, несимпатичен, т.е. думата е с „о”, а не с „у”; Boz (тур.) – 1. кафеникав, възкафяв, черно-сив; 2. не култивиран, необработен за земя. В българския език е преминала като необработвана нива, орница (поради обрасване с трева). За наставката - lık вж. по-горе. Т.е. би трябвало да значи или „Голямата кафеникава земя” или „Голямата необработена/некултивирана земя”. Бояновци употребяват думата за означение на необработвана земя. Намира се до Байларя и пътя за село Каравелово.
    Гол. бунар (II: 215) – Bunar (тур.) вж. по-горе. Значение - Големият извор.
    Гол. Мера (II: 201) – Мера – 1. свободна общинска земя за пасище; 2. пасище, землище; 3. нива, землище. Намира се в Байларя около кариерата.
    Гол. Поляна (?) (I: 37)
    Голямата могила (I: 56) – Намира се на югоизток от селото до поделение 38220.
    Горна Бейка (II: 321)- за Бейка вж. по-горе.
    Горни гробища (I: 19) – Намират се по пътя за село Кирилово на 400-500 метра от село Бояново.
    Горни чеири (I: 7, 9) – Çayır (тур.) – ливада, пасище. Намират се мейду реката и (Дядова) Пейчева чешма.
    Горния юрт (I: 7, 9)/Горен юрт (I: 19) – Yurt (тур.) вж. по-горе. Не е много сигурно къде се намира, но вероятно е около Цонев кладенец над язовира.
    Гробищата (I: 4) – Гробището на село Мурсатлий. Намирало се над язовира, вляво имало пасища, а след 9.09.1944г. е построен пилчарник
    Гюлюджа (I: 7, 11) – Gülüca (тур.- пер.)- Gül – 1. роза; 2. от глагола gülmek-смея се; 3. Gülû (пер.) – гърло, тесен проход. Наставката –ca прибавена към съществително, дава намалена негова черта. Понеже едва ли идва от “gül” или глагола „gülmek”, то най-вероятно произлиза от „тесен проход”. Самата местност създава и такова впечатление, още повече, че по времето, когато терминът се е появил, цялата област е била залесена с вековни гори. Намира се срещу течението на бояновската река към село Стройно от лявата страна на реката, над язовира. Самото разположение между два рида също навява на мисълта, че наистина значението на думата е тесен проход. Т.е. означава „тясно проходче” или „само проходче”
    Данабашева чешма (I: 7, 89) – Danabaş, в случая е прякор на човек, но думата е от турски произход и значи „глава на теле”. Употребява се и за название на глупав човек. За çeşme, вж. по-горе
    Данабашев чаир – , за çayır виж. по-горе. Намира се в гората до река Тунджа
    Даскаловата воденица – Намира се на излизане от селото посока разклона вляво от шосето.
    Девиджийско къшлище – Devet (тур.) – камила, Devetci - камилар; Кışлак – кошара за подслоняване на животни. Употребява се в българския език и като местност, в която има много пръснати по нея къшли. Наставката –ище (бълг.) за представяне на него голямо. Т.е. името значи „Камиларско зимовище”. Намира се оттатък боклуците до Погребите/Българка.
    Декарите (I: 92) – Това е местността на лозята. Там са оземлили бежанците и са раздали декари и на местното население. Направили са лозя. Делелията (?) (I: 53)
    Дере-Орман (I: 5, 9, 13) – Dere виж. по-горе; Оrman (тур.)-гора. Намира се край долното течение на бояновската река, в посока вливането й в река Тунджа Джеджов полугор (I: 19) – полугор (бълг.) – 1. зимна кошара; 2.планинкло пасище; 3. леговище за овце; 4. място на планинско пасище, където нощува добитакът. Намира се около бившата „Опитна станция”. Там са лежали добитъците на селото.
    Джелебова вада (I: 6, 9; II: 385)/Джелепова вада. – в случая е име/фамилия/прякор на човек. Самата дума Celep(b) означава търговец на животни. Намира се източно от язовира
    Джемияни (?) (I: 151)/Джемията (III: 475)
    Димовка (II: 309)
    Дисимията (?) (I: 184)/Диселията (?) (IV: 699)
    Дишовка (?) (II: 242)
    Добрева чешма (I: 17; II: 357) - за „чешма” вж. по-горе
    Доводеца (?) (I: 19)
    Дол. Лигезя (I: 197)
    Дол. юрт (III: 574) - за „юрт” вж. по-горе.
    Долна Бейка (II: 321) – за „Бейка” вж. по-горе.
    Долни чеири (I: 7, 15) – за „чеир” – вж. по-горе.
    Донч. Клозет (?) (IV: 612) -
    Дончев кладенец (III: 574)
    Драгова чеир (II: 376)/ Драг. чеир (IV: 637) – за „чеир” вж. по-горе. Намира се под жепелинията в посока река Тунджа.
    Драгойка (IV: 637)
    Дренака (I: 23, 45)/ срещат се и Дренака и Дрянова кория на една страница. Започва от Цонев кладенец, на изток от Кариерата и стига до село Каравелово. Друма (I: 48) – това е турцизираната форма на гръцката дума ο Δρόμος – път. Пресича Стройновската кория, , пресича реката , излиза на Каравеловския път и от там в главния път за Ямбол. По този Друм населението от Стройно, Жребино и Борисово е ходело до града.
    Дръстата – място в реката, в което се дръстят (тръскат за да се изперат) черги. Намира се до Желевата воденица, по реката на север от селото, под язовира. Дрянова кория (I: 20, 45) – Koru (тур.) – малка гора. В превод би означавало „Дрянова гора”. Намира се на баирите от Погребите/Българка към язовира. Дълбоката кюшя – Köşe – 1. ъгъл; 2. отдалечен ъгъл; 3. част от земя; 4. Стръмнина, неравномерно място, завой. Думата е пресийска qoša - ъгъл и преминава в българския през турския език. Местността се намира в гората до река Тунджа
    Дълбокият дол – в гората до река Тунджа
    Дюлгерова водница и долап – Dülger (тур. от персийски durger, производна на durud дървен материал и наставката -ger ) – строителен работник, зидар. Намира се към парниците надолу по реката.
    Дядовата Жельова воденица – до Дръстата
    Дядовата Кръстьова воденица – до язовира
    Енибеглийски дол (I: 55, 76; III: 497) – Кириловски дол, до село Кирилово
    Енибеглийски път (I: 31) – пътя, водещ към село Йенибеглий, дн. село Кирилово. Това е днешният черен път за село Кирилово.
    Енюв дол (III: 497)
    Ески кория (I: 18, 23, 51) – Eski (тур.) – стар, за koru виж. по-горе. Превод – „Старата гора”. Шумата до поделението и пътя за село Кирилово. Зангалдака (I: 7, 16) – вероятно името идва от преселници от областта Zonguldak, с главен град Zonguldak, в северна Турция на южния бряг на Черно море. Местността се намира в гората до река Тунджа
    Изгор. Дърво (II: 311) – По шосето за Коневец, вдясно имало изгоряло дърво, до ж.п. линията.
    Инджеклйски път (I: 7)/Инджиклийски път – Incik (тур.) – 1. прасец; 2. контузен, измъчен; in (тур.) – пещера, леговище бърлога. Наставката –cik (тур.) прибавена към съществително или прилагателно се използва за умалително название - в случая – incik-леговище, малка бърлога. Наставката –li, прибавена към топоним означава принадлежност към дадения топоним, в случая ”incikli”означава жител от населеното място Инджик. Инджикли е турското название на дн. село Стройно. Това е черният път за село Стройно.
    Ири алала (I: 51) /Ери ала (IV: 720)/Ири алла (IV: 725). Намира се между шумата и дерето, което е около границата между село Кирилово и Бояново. Ири амло (?) (I: 16, 25)/Ери амло (?) (I: 24)/ Ири амла (I: 55, 87; II: 321)/Ери амла (II: 376)
    Ири-Гьол (I: 4) – Göl (тур.) – езеро, блато. Що се отнася до думата „ири” ако се приеме, че думата е Iri (тур.) – голям огромен, то значението на „Ири гьол” би било „Голямото блато”. Ако обаче „ири” е в значнието на думата “yer” (тур.) – място, то словосъчеатнието би значело – „Блатно място”. Намира се в гората до река Тунджа.
    Кабата (I: 9, 10) – 1. поляна; 2. горска поляна, изложена на слънце и запазена от вятър; 3. мера. Намира се в края на селото под гробищата. Каваците (I: 89, 186; III: 535) – Kavak (тур.) – топола. Намира се около река Тунджа.
    Калвачка (I: 23)
    Калдъръма (I: 46, 57) – турцизирана версия на гръцкия израз – ο καλος δρομος – хубав път. Води покрай Долните обори, казана за ракия в посока Елхово.
    Калева нива (I, 51; III: 506). Намира се до Калчевия кладенец.
    Кале-Дерменъ – до Калето, от двете страни на днешния ямболски път до река Тунджа.
    Калето (I: 17, 43) – Kal’a (а.) – кале, крепост. По пътя Елхово-Ямбол в дясно близо до село Каравелово.
    Калч. воденица (I: 89) – до мерата на село Каравелово.
    Калчов кладенец (I: 15, 28)
    Кам. дермене (II: 337) – Değirmen (тур.) – воденица
    Каменни могили – на мястото на Българка
    Кара Иванка (I: 28, 48) – Kara (тур.) – черен. Намира се до стария път за село Каравелово, вляво.
    Карач бюлю (I: 95, 185; II: 314)/Кареч бюлю (I: 110)/Карач билю (IV: 752)
    Каров-сърт (I: 69) – Sırt (тур.) – 1. склон; 2. височина; 3. хълм, 4. планински гребен. Намира се по пътя за село Жребино, вдясно около сегашната помпена станция.
    Катлата (I: 7)/ Каплата (?) (III: 451) – Katla (тур.) – 1. време; 2. katlamak – сгъвам, сдиплям
    Кашлата (I: 44, 66) – вж. по-горе. Намнира се на север от Лозянската могила.
    Киречницата (I: 67)/Керечница (I: 127) – Kireç (тур.) – вар. Намира се около Цоневия кладенец и язовира.
    Клепа (I: 11, 76) -
    Кованлъка (II: 222) – Kovan (тур.) – пчелен кошер. За наставката –lık, вж. по-горе. В случая би значело „място, където се намират пчелни кошери”
    Ковиачка (?) (I: 188)
    Коз бунар (I: 3, 6, 8, 9, 15) – Koz (тур.) – орех, за „bunar” виж. по-горе. Значението би било „Орехов извор”. Намира се на изток от Погребите между Стройновската шума и Погребите. Там се намира и извор за питейна вода на селото. Там има и останки от старо римско селище.
    Коку-олу (I: 41, 48)/ Кону-олу (?) (I: 16, 45, 48, 59)/Консу-алу (I: 77)/Котпу-олу (I: 122)/Кошу алу (IV: 720)/ Кошуолу (IV: 732)/ Koш олу (IV: 737)
    Комсаля (I: 7, 10, 19) – Kumsal (тур.) – песъчлива почва. Намира се над язовира.
    Корамаа (?) (II: 242, 309). Намира се до (Дядовата) Печева чешма на юг от селото.
    Копаната могила - към село Каравелово – от северната страна на Кайряка
    Косец-олу (I: 6)
    Краставият гьол (I: 3, 84) – за Göl, вж. по-горе. Намира се зад поделение 36230.
    Кривият азмак (I: 87) – Azmak (тур.) – 1. блато, блатиста месност; 2. мочурлива местност с тръстика; 3. пресъхнало езеро или поток. Намира се в района на старата овощна градина.
    Куйрука (I: 30)/ Койрука (I: 14)/ Койруна (?) (III: 452)/ – Кuyruk (тур.) – опашка. Намира се около река Тунджа.
    Куртева вода (I: 82) – Kurt (тур.) – вълк. Вълча вода. В случая вероятно е име на човек Курти. Намира се около река Тунджа.
    Кутеля (III: 512) – Кутел (бълг.) – високо обло голо бърдо, обрасло само с трева.
    Кушу-олу (III: 403). Намира се към Стройно над Калчевата воденица.
    Кънчевка (II: 366)
    Кюртюк баир (I: 7, 16, 29)/ Кюрт баир (I: 9, 77)/ Кюрбайр (IV: 622)/Кюртюк бáйри – Kürt(d) (тур.) – кюрд, Bayır (тур.) – 1. ниска планина; 2. височина; 3. склон, скат. В превод би значело „Кюрдски хълм”. Намира се на юг от селото по посока село Кирилово
    Лоз. пътека (I: 77, 171). Намира се на запад от селото в лозята.
    Лозята (I: 3, 4)
    Малка Катла (I: 7) за „катла” вж. по-горе. Това е Ради-Енчева къшла извън селото.
    Маринова (III: 410)
    Между реките (I: 19)
    Мерата (I: 4) – за „мера” виж. по-горе. Намира се до река Тунджа.
    Миндала (I: 66) – бадем (пер.)
    Мочура (III: 418). Има такава местност в землището на село Жребино.
    Нидел. кория (II: 369) – за „koru” виж. по-горе
    Ник.-кайряк (Св. Илия) (I: 41)/ Ник. кайряк (I: 48; II: 202)/Николчов кайряк - за „кайряк” виж. по-горе. Намира се оттатък боровата гора (до язовира?)
    Новините (I: 87). Намира се над селото от страна на Кралевите, вдясно от пътя за язовира.
    Новт/ноне(?) (I: 7)
    Обрешкова бряст (I: 38)
    Одися азма (?) (II: 213)/Оджя азма (?) (II: 299). Намира се към река Тунджа.
    Оксека (I: 7, 15)/Oсена (II: 376)/ Онсена (IV: 637)/ Oксека (IV: 692)/Осело (IV: 723)
    Ореха (I: 17). Намира се от стария казан за ракия до реката надолу.
    Орлово гнездо (I: 25)
    Орман. път (I: 64) - за „орман” вж. по-горе. Това е Лозянския път, по Чобан корсу.
    Ормана (II: 201). Това е гората покрай река Тунджа.
    Пейчева чешма (I: 188; III: 482). Сега се нарича Дядовата Пейчева чешмичка. Намира се на юг от селото по течението на реката на около 100-150 м от дясната страна.
    Пералото (I: 43, 171) – вж. Дръстата
    Пл. път (?) (I: 19). Това е черният път за Стройно от язовира.
    Пладнището (I: 17) – до помпената станция – ниското място, северно от язовира
    Плад. Кайряк (I: 11) – за „кайряк” вж. по-горе. Това е местността над язовира.
    Полугоря (I: 29)/ Полугаря (I: 47; IV: 769) – за „полугар” вж. по-горе. Намира се от сортоучастъка на изток
    Попски кладенец (I: 46)/Поп. кладенче (I: 124) – Намира се до лозята.
    Промеята (?) (III: 575)
    Пукол. бряст (I: 17). Намира се над селото между старите лозя и западно от селото.
    Пъд арка (III: 502)
    Пясока (II: 255)
    Райков азмак (I: 17, 44) – за „азмак” вж. по-горе. Намира се в гората до река Тунджа
    Род. мота (?) (I: 16)
    Саалангачъ – Намира се на запад от Байларя, между днешното Ямболско шосе и Каравеловската река.
    Сазлъка (I: 104) – Saz (тур.) – тръстика. Около язовира и реката.
    Салъ бунар (I: 7; III: 406; IV: 664)/ Сал бунар (II: 257) – Salı (тур.) – вторник, Sal (тур.) – сал, за „бунар” виж по-горе. Намира се от дясната страна на бояновската река, височинките срещу боровата гора, до язовира където е чешмата.
    Самаларски път (I: 11, 19) – пътят за село Сламино.
    Самаларска драка (I: 8) – към село Сламино (Самаларе)
    Св. Илия кория (I: 151) – село Свети Илия е старото име на село Стройно (Инджеклий), за „koru” вж. по-горе. Това е гората до разклона за Стройно.
    Св. Илия път (I: 176). Пътя покрай западната част на гората.
    Свилкя кория (I: 88)
    Седлото (I: 15, 16, 25) – от поделение 34210 в дола до военния язовир
    Султовски кайряк (Я.Д.Обрешков) – до Бостанджи бунар от другата страна на реката
    Сиралската (?) (IV: 757)
    Смрадликата (I: 24)/ Смроля ката (I: 43)/Смраляката (I: 143). Навремето имало тетрова горичка. Намира се от язовира нагоре по реката.
    Стан. бюлюк (I: 4, 7, 9, 15)/ вер. Станков бьолюк - Bölük – от няколкото значеня на думата най-вероятно е да е част, част от къща, от земя. Според Български етомологичен речник има и значние на „голямо множество, обикновено добитък” Намира се посока село Каравелово
    Стар бряст (IV: 629). Намира се до Пералото.
    Султанска воденица, (I: 49; III: 406)
    Сусам търла (I: 6, 8, 14) – Susam (тур.) – сусам, susamak (тур.) – напоявам; tаrla (тур.) – нива. Намира се до разклона за село Жребиново
    Таушан кория (I: 20, 23, 56) – Tauşan (Tavşan) (тур.) – заек, за “koru” виж. по-горе. Това e гората под поделенията.
    Терзийка (III: 434)
    Тодоров бюлюк (I: 43) – за Bölük” вж. по-горе.
    Трана (?) (I: 174)/ Трапа (III: 440)
    Трите могили – намира се над Гюлюджа, посока Сламино и Робово.
    Три круши (I: 48). На запад от селото.
    Трите кладенчета – Намират се зад гробищата
    Трънчицата (IV: 731)
    Узум бюмаля (I: 43). Узум бемиля (I: 43) (?)/Уз. белемя (I: 192; II: 340)/Узум белемя (III: 533)/Узунъ билмя. Намира се в района заключен между селото, Байларя, Калето и реката.
    Узунека (I: 123)/ Узуняка (IV: 731) – Uzun (тур.) – дълъг. Една от най-големите местности в землището на селото, намира се между Байларя, Каравеловската мера, Гюлюджа и Трите могили.
    Циганска пътека (I: 19, 59). Намира се зад поделението отдолу на гората.
    Цонeв кладенец (I: 17, 28, 106). Намира се над чешмата до язовира.
    Чакмачка (II: 385; IV: 730) -
    Чал. Бозалък (I: 16, 178)/Чал-бузал. (III: 591)
    Чалъ бунар (I: 9, 43, 50, 72; IV: 618)/Чал бунар (III: 575) – Çalı (тур.) – храсталак, драки; за „бунар” вж. по-горе. Намира се до старите лозя. Излиза до село Каравелово и Кариерата.
    Чалъ сой (Чалъ су?) (I: 110) – Георги Тодоров Хаджиев
    Чалъ-юг (I: 18, II: 359; III: 591)
    Чардаците (II: 269)/ Чардака (I: 46) – Çardak (тур.) – 1. открита беседка на четири стълба; навес. 2. в Бояново се използва за назоваване на паянтовата постройка на обиталището на овцете, навеса.
    Чеирите (I: 4, 16) – вер. Чаирите, за „Çayır” виж. по-горе
    Черк. Нива (I: 184). Намира се между Чобан Корсу и парниците.
    Черковка (II: 230)
    Черницата (I: 66)
    Чет. дол (I: 163)/ Четал дол (II: 377)/ Чапал доп. (?) (I: 51). Има местност Чаталат дол.Намира се някаде около границата между селата Жребино и Кирилово. Имало едно кладенче в Кириловската мера. На запад Чаталатия дол стига до гората под поделенията.
    Чешмите (I: 29)
    Чешмичката (I: 87) – нива на Георги Митев Данабашев
    Чинанаися дол (I: 77)
    Чинолария (II: 330)
    Чобан корусу (I: 6; III: 575)/ Чобан корсу (I: 25) – Çoban (тур.) – овчар; за „koru” вж. по-горе. Наставката –u е притежателното местоимение за 3л. ед. ч. в изяфета от 2 вид. Съгласната “-s-” се слага за да се спази правилото в турския език да няма две гласни една до друга. Т.е. значнието е „Овчарска гора”. Намира се до днешните лозя. Чоля брезимя (?) (II: 380)
    Шумата (I: 35)/ Шумата (Св. Илия), (I: 41)
    Юрта (I: 17; III: 534) – за „юрт” вж. по-горе. Намира се на юг от селото до СПТУ, на мястото където е имало старо селище. Юртчето (I: 77) – за „юрт” вж. по-горе. Намира се над Д. Добрева чешма. Юрушки гробища (I: 43, 86)/Иришки гробища (Я.Д.Обрешков) – Юруци са тюркски номадски племена, населени на Балканския полуостров от османската власт. Има две известни юрушки гробища: 1. до язовира от запад-севрозападната му страна; 2. по пътя за село Кирилово
    Ямболски път (I: 17). Стар черен път, който излиза от Кралевите в посока село Каравелово, води между местността Кара Иванка и Кайряка и се пресича с Друма. След това излиза до меснотстта на Коневския разклон, която в миналото се наричала Кантон.
    Янк. воденица (II: 230). Намира се по рката на юг към старите парници.
    Янковка (III: 430)
    Янък дере (I: 21, 28, 30, 46, 65, 85) – Yanık (тур.) – едно от многобройните му значения, което най-подхожда на название на местност е „изгорял”, „горял”; за дере вж. по-горе. Намира се по протежение на Ямболския черен път. Нарича се така, защото местността е била много водниста. Според легендата там е минавало впрегнато животно, не е могло да излезе от батака и там е умряло и вероятно от там носи името Янък дере. Разбира се това обяснеие на името е доста далеч от реалността и остава само като част от т.н. народна етимология.



    Данните са взети от Основна данъчна книга на Бояновски народен съвет за село Бояново за 1950 г. Том I, II, III, IV. Бояново, 1950. Идентификациите са направени от Янко Добрев Обрешков, чийто спомени авторът лично е записвал и Куна Стоянова Василева, чийто спомени, по моя молба са записани от Димитрина Обрешкова. Останалите в изложението неидентифицирани и неразяснени топоними ще бъдат в близко бъдеще обработени и прибавени към работата. С удоволствие ще се възползвам от евентуална помощ по идентифициране на неизясненото местоположение на някои от топонимите, както и към народната етимология, която съществува за повечето от тях, и която почти не се използва в настоящата работа. За съжаление първата част на работата, която касае проблемите на стратиграфията на появата на отделните топоними и свързаното с тях население, е все още недовършена, понеже в хода на изследването се появиха доста странни на пръв поглед въпроси, който трябва първо да се изяснят. Това е пипкава и бавна работа, която изисква ровене в архивните фондове на Народната библиотека, което навява на мисълта, че ще трае доста време. По тази причина тук представям само частта, която се отнася до конкретната топонимия на бояновското землище. Към работата прилагам и една топографска карта от 1906 година. Това е първото появяване на тази карта в публичното пространство и жителите на виртуалното село ще са първите, които ще имат честа да я видят и да добият визуална представа за част от топонимията на селото в края на 19 и началото на 20 век, една част от която е вече изгубена или на път да се изгуби. За картата сърдечно благодаря на моя добър приятел и учител Боян Бешевлиев. П.П. моля картата да не се копира и публикува без официалното разрешение на моя милост или на Боян Бешевлиев.

    автор: Веско Обрешков


    Познавате ли историята на Бояново?!